Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/mezdrabg/public_html/sela/gornabeshovitsa/cms/db_php.php on line 9
Официален сайт на село Горна бешовица - История
История

В Горна Бешовица се намира и една от най–старите църкви – „Свети Димитър”. Тя е построена преди Освобождението и е обявена за архитектурен паметник на културата.

 

Църквата "Св. Димитър" се издига в центъра на Горна Бешовица. Тя е обявена за паметник на културата с национално значение през 1973 г. Строена е през 1862 и 1863 година, осветена е на Димитровден през 1864 г. Според археолога Теофил Иванов тя е в близост до неразкрит и непроучен некропол от римско време
и първите векове на християнството, намира се на най-високата точка на селото и се приема, че там е мястото и на "стара" и "най-стара" църковна сграда.
Еднокорабна, едноапсидна, полуцилиндрично засводена, църквата е градена от ломен камък на хоросанов разтвор, а ъглите на сградата, рамките на прозорците и двете врати, както и подпокривният корниз са от пясъчник. Корнизът и рамките на прозорците и вратите са украсени с релефни изображения на животни и птици и с геометрични мотиви. Полуцилиндричният свод на църквата е от камък и стъпва върху стените, дебели 1 м. Той е подсилен с три напречни арки и дървени обтегачи. Сградата е покрита с големи каменни плочи.

Според датата, изписана до ктиторския надпис в сцената "Покров на Пресв. Богородица", църквата е била зографисана през 1864 година. Стенописите са изпълнени от добре школуван зограф. Кой е той? Не се знае. Но е ясно, че е бил майстор.
Каменните релефи и техниката на изпълнението им са невероятни. Иконостасът, който има само две врати - царска и дяконска - само допреди двайсетина години е заобиколен с три реда икони - големи ("царски"), "празнични" и "апостолски ред" с "дейсис" (композиция с образите на Исус в средата и от двете му страни Дева Мария и Йоан Кръстител) в центъра.
Историята на зографа е прелюбопитна. Той е един от скромните дейци на народната просвета и на българското възрожденско изкуство. Петко Танов Даскалов е учител, зограф и съзаклятник от Влашкоселската въстаническа чета във Врачанския край. Той по-късно е наричан Петко Търновски. След завършване на Тревненската школа Петко се завръща в родното си село, но не става свещеник, а учител. Учителства много години, а през ваканциите рисува икони и изографисва църкви. Стенописва църквите в селата от този край Типченица, Лик, Рогозен, Горна Бешовица, Кунино, Лесура, Попица.
Признателното население погребва зографа в църковния двор като му издига скромен паметник с надпис: "Тукъ почива прахътъ на Петко Тановъ - изографинъ. Починал на 27 юли 1889 година."
През 1923 година до западната стена на църквата е изградена висока камбанария, в която е била окачена камбаната, подарена от Славянските дружества в Русия, по препоръка на Пьотр Владимирович Алабин през февруари 1878 г., в края на Руско-Турската война. Тежи 52,486 кг и е изработена в заводите на Ефим Матвеев Василенко в Ростов на Дон. Изработката е фабрична, но с такава прецизност на пластиката, като произведение на изкуството. Свалена е преди петнайсетина години от "клепалото", така че вече и камбанен звън не може да огласи хълмовете. Селото може да благодари за църквата, училището и моста на Даскал Димитър. Бил е учител в селото, но завърта и кръчмарство. След 11 години учителстване Даскал Димитър напуска школото и се отдава на търговия и на бояджийство, което междувременно научил. Само за няколко години той спечелил завидно състояние. Естествено появила се и завист, та се наложило той да обяснява, че е намерил имане при извора Кръстинкинецъ, откъдето вземал водата за бояджийството.
Решил да построи църква - "селяните да му докарат само камъни и гора
която тогава се намирала в изобилие". Баща му енергично се противопоставил, но Димитър успял да склони съселяните си и така започнал църквата през 1861 година. Трудно и тежко занимание.
Най-сетне обаче през 1864 година Димитър видял желаната мечта увенчана с успех. Църквата била готова и като птица кацнала на най-видното място сред селото. След църквата било построено и училището - 1865 година, в което днес няма деца, от години пустее и най-накрая е приватизирано. А след това и мост на пътя за с. Камено поле.
Димитър поп Неделков не е оставил думица от надпис да се вижда, че горните три постройки са направени от неговите лични средства. Но е така. И ако на някого трябва да бъде издигнат паметник в селото, то това е той. Макар че той вече е построил най-големия си паметник.